ограничаване на рекламите – технологични причини – разход на ресурси

Ads_techВ предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

ограничаване на онлайн рекламата – фундаментални причини

Ads_stopОнлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

Лична ефективност – определение

personal_efficiencyЛичната ефективност е индивидуална характеристика, която отчита степента на правене на нещата, които искаме / сме планирали да правим, при дадените условия и с оптимална употреба на ресурси, и постигането на исканите / планираните резултати. Това е работно определение и вероятно подлежи на прецизиране и подобрение. Но – доколкото въпреки честата употреба на термина – негова дефиниция практически липсва, може да се разглежда като основа за по-нататъшно обсъждане.

Личната ефективност е взаимосвързана с успеха /постигането на желаните резултати/ и ефикасността /оптималната употреба на ресурси/, с която често се припокрива. Отличителното при нея е правенето на ‘правилните’ неща. Личната ефективност е свързана с отговорите на въпросите ‘какво правим’ и – на едно по-високо ниво – ‘защо го правим’. За да сме ефективни в определена степен, следва да сме и успешни, и ефикасни на някакво /макар вероятно не-аналогично/ ниво. В идеалния вариант, ако сме на 100% ефикасни и ефективни – можем да бъдем и на 100% успешни. В мнозинството случаи, обаче високото ниво на ефективност / ефикасност, не осигурява същото високо ниво на ефикасност / ефективност – съответно и на успех.

Личната ефективност обичайно е резултат на добро управление на времето /time management/  в съчетание с доброто себепознание и себе-управление /self-management/.  От гледна точка на персоналното технологично усъвършенстване, технологиите могат да повлияят директно нашата ефикасност /напр. управление на времето/ – и чрез нея и ефективността ни. За себепознанието водещи са принципите на себеусъвършенстването – където технологиите рядко имат определяща роля. Или – казано по друг начин – една джаджа едва ли може да ни каже дали правим ‘правилните’ неща. Но може да ни подпомогне да ги правим.

“smartphone is a phone used by a smart user” или за ЗКУ / ЗЕУ

smartphone_userЕдно “класическо”, любимо и все по-актуално определение за смартфон е “smartphone is a phone used by a smart user”. В превод можем да го ползваме като “умният телефон е телефон, използван от умен потребител.” Идеята е, че характеристиките на дадено устройство, сами по себе си, не могат да определят начина, по който ще се ползва. От решаващо значение е ползвателят.

Ползвателят, който можем да разглеждаме и като ЗЕУ /’задекранното устройство’/, или (за тези, които помним времето, когато взаимодействието с джаджите обичайно се извършваше с клавиатура ;) ) – ЗКУ /’задклавиатурното устройство’/. Когато имаме потребител , който има яснота какви са възможностите и спецификите на даден продукт – джаджата може да разкрие потенциала си, и дори да го надмине. Например някой с телефон  отпреди 10 години – класики като Nokia 9210i, E61, etc; Treo 650, Ericsson R380, Sony Ericsson P910i и т.н. може да удовлетворява своите нужди за PIM, да синхронизира информация, или да осигурява отдалечен достъп и подкрепа. Същевременно, някой с т.г. iPhone или Nexus да не може да отвори прикачен текстов файл или да не знае как да направи архивно копие на контактите си.

Наличието на 4-ядрен процесор, с характеристики,  на които биха ‘завидяли’ високия клас персонални компютри преди 5 години, или количество оперативна памет, “запазено” за сървърни машини преди две петилетки изобщо не гарантират, че устройството ще върши повече работа от лист и молив, или от ‘читав’ модел отпреди две поколения. Когато ЗКУ-то оползотворява възможностите на продукта – джаджата проявява характеристики на ‘умна’.

Без това да променя ‘умността’ на ЗКУ …..

Perteos_logoЗдравейте и добре дошли на сайта на Пертеос!

Пертеос е проект за съдействие на отделния човек в неговото персонално технологично усъвършенстване чрез два основни подхода:
# споделяне на информация, опит и знание за персонално технологично усъвършенстване;
# съдействие на индивидуалния клиент за персонално технологично усъвършенстване.

Публикациите на този сайт са основно в областите  себеразвитие и технология. Темите включват управление на личната информация (PIM), лична ефективност, управление на времето и др., като се разглеждат и мобилни устройства и софтуер, приложими в тези области.  Понастоящем, основна  част от публикациите са съвместно със  S&S blog.

Приятно четене!

PDA – определящи качества

PDA_useВ предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

Оригинално публикувано на S&S blog

PDA – определение и характеристики

PDA_in_handPDA е абревиатура за Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник. Традиционно, под това се разбира портабилен цифров органайзер с възможност за инсталиране на допълнителни приложения, но без телефонна част и вградена възможност за пренос на данни през мрежата на мобилен оператор, което ги отграничаваше от смартфоните. За първи PDA може да се разглежда Psion Organiser. Класически примери за такъв тип устройства са Psion 3xx / 5xx сериите; Apple Newton моделите;  Palm III / V / m / Tungsten / Zire и SONY Clie моделите; Windows Mobile устройства на Compaq / HP, Casio, Fujitsu, Dell и др.;  Sharp Zaurus сериите; etc. Терминът е използван за първи път от John Sculley  – тогавашен CEO на Apple – през 1992 г.

Определящи характеристики на PDA са тяхната портабилност и възможностите им за PIM /напр. календар, списък с бележки, адресна книга/. За разлика от електронните органайзери, PDA се отличават с наличието на операционна система, която да позволява разширяването на функционалността им чрез инсталиране на допълнителни приложения,  a често и с възможности за осъществяване на свързаност & синхронизиране на информацията. Почти всички PDA са с екран, чувствителен на натиск, и мнозинството от тях поддържат въвеждане със stylus.

С нарастването на достъпността и популярността на смартфоните, определението PDA започна да губи своята маркетингова стойност и понастоящем е изключение да се намери реклама за подобен тип устройство :/ При положение, че мнозинството функции на ‘класическия’ PDA понастоящем са интегрирани като възможности на смартфона, за мен PDA е по-всеобхватния и коректен термин, в чиито граници могат да се разглеждат и устройства като смартфони, таблети, UMPC, в определени случаи и лаптопи и разновидности.

В следващия пост ще разгледам трите основни качества на PDA – персоналeн & дигитален & асистент.

Оригинално публикувано на S&S blog