Публикации по тема: софтуер

OmniNotes – програма за бележки за Android

OmniNotes е предпочитаната от мен програма тип ‘бележки’ за Android устройства. Тя дава възможност за текстови и фото-бележки, към които могат да се ‘прикачат’ аудио и видео записи и други файлове, дори и ръкописни бележки. Програмата е безплатна, без реклами, постоянно обновявана – и open source. За разлика от популярни приложения като EverNote, OneNote, Google Keep, и т.н. работи офлайн и без необходимост от създаване на account.

Ето по-подробно причините за предпочитанията ми към OmniNotes като програма за бележки за всички Android устройства, които ползвам и конфигурирам:

# различни типове бележки – напр. текст / фото / checklist;

# възможности за таг-ване / въвеждане на ключови думи или категории към дадена бележка. Съответно и възможност бележките да се сортират или филтрират по таг или категория.

# възможност за прикачване на снимки към дадена бележка – това беше и конкретната причина за първоначалния избор на тази програма – възможността за създаване на shopping list със снимки към отделните артикули.

# възможност за задаване на аларма към дадената бележка – макар, че я използвам по-изключение заради DiddleBug ;) ;

# възможност за добавяне на sketch / ‘драсканици’ към бележката;

# възможност за прикачване на audio / video / произволни файлове;

# възможност за ‘заключване’ на бележка – и предотвратяване на случайни промени;

# open-source софтуер, наличeн ‘лесно’ и извън Play store-a – напр. във F-droid, GitHub и xda-labs;

# без реклами;

# регулярни обновявания и актуализации;

# експорт и импорт на бележките;

# widget-и.

Някои  от функциите, които бих се радвал да са налични в бъдеща версия:

# възможност за допълване / редактиране на ръкописните бележки;

# PC-sync – това се надявам да е част от обявената Pro /вероятно платена/ версия. За мен това е и основния недостатък на програмата понастоящем – backup-на данните е във формат, който не позволява разглеждането на индивидуални записи на PC-то.

# опция, когато се ползват attachment-и да се изтриват оригиналните файлове.

Ще се радвам OmniNotes да бъде от полза и за вас. Ако искате да споделите за какво я ползвате, или да разкажете за вашата предпочитана програма за бележки за Android – очаквам вашите коментари.

какво ползвам – лаптоп

Лаптопът /понастоящем Fujitsu T901/ е основната ми ‘работна машина’, средство за връзка и устройство за контрол. Той е ежедневно с мен и е обичайно включен, когато не съм ‘в движение’ или спя. Като оптимално съотношение портабилност (възможност да бъде с мен на работно място / вкъщи/ когато съм на път) и функционалност (стандартно голяма клавиатура, възможности за връзка с други устройства, екранна площ и т.н.) той е и най-продължително и активно използваното устройство.

Основни функции:

# работа с файлове Лаптопът е машината с която ползвам практически всички ежедневно необходими файлове. Текстови документи, референтна информация, презентации, снимки & видео и т.н. – всичко се отваря и манипулира най-често на компютъра, който е най-често с мен.

# файл-мениджър Ноутбукът е най-често ползваното средство за управление на всякакъв тип файлове. Примери са създадени документи, e-mail attachment-и, снимки & видео & музика & филми, инсталационни файлове, backup-и, референтна информация, онлайн сторидж и т.н. Освен да се ползват, файловете се местят / копират и трият.

# работа & дейности през браузър С Т901 извършвам и основната част от браузър-изискващите си дейности. Такива са например разглеждане на сайтове, въвеждане на информация в онлайн документи и приложения, и коментари във форуми или потребителски групи. За целта ползвам един основен, heavily customized браузър и няколко алтернативни – предмет на последващ пост ;)

# e-mail клиент Всички актуално ползвани e-mail account-и се поддържат, използват и архивират на лаптопа. Основната част от писането на електронни писма, както и търсенето и ползването на референтна информация от е-mail кореспонденцията съответно са дейности пряко зависещи от тази машина.

# OneNote Предпочитаната от нас програма за референтна информация и ‘за което няма специфична програма’ се ползва и на лаптопа.

# desktop програмите за календар & списъци със задачи и проекти & дневник & т.н. Лаптопът е и средство за работа със синхронизираната информация от PDA-a. Физически по-големия екран и наличието на стандартна клавиатура улесняват въвеждането на по-големи обеми информация и работата с повече записи.

# тексто-обработка Активното въвеждане и обработка на текст, включително редакции, форматиране и споделяне, се извършва и на лаптопа. За целта използвам няколко програми, сред които NotePad++, ScratchPad, Typora, OpenOffice Writer, Microsoft Word и др.

# IM Лаптопът е и средството, с което извършвам основната част от instant messaging комуникацията си. Няколко програми за обмяна на съобщения, поддържащи различни услуги и протоколи ‘съжителстват’ на машината и се ползват при необходимост.

# обработка на снимки Ноутбукът е устройството, на което извършвам основната част от обработката на снимките ни. Освен ‘общите’ файл-мениджър етапи /триене, копиране и преместване и т.н./ за целта ползвам най-вече XnView и – когато подготвям снимката за онлайн споделяне – VarieDrop.

# обработка на видео Лаптопа често се използва и за обработка и на лично генерираното видео съдържание. За конвертиране и компресиране на видеото понастоящем ползвам TEncoder, а за обработка и редакции – OpenShot и Handbrake.

# финансови инструменти Ноутбукът е обичайно използваното средство за извършване онлайн финансови дейности – например инвестиции и банкиране. От базови дейности, извършвани през браузър /като банкови нареждания и извлечения/, до специализирани програми за платформите за търговия, които ползвам.

# отдалечен достъп и контрол Лаптопът е обичайно използваното средство за отдалечен достъп до и контрол на други компютри и устройства. От стандартни приложения и протоколи като remote desktop / terminal services и VPN, през популярни програми като TeamViewer, до специфични програми за управление на специализирани или ‘умни’ устройства.

# филми Т901 е и най-често използваната джаджа за гледане на филми. Няколко video player-a – един основен – SMPlayer и няколко резервни като VLC / PotPlayer / MPC-HC + Windows Media player позволяват възпроизвеждане на практически всеки видео-файл, който искаме да гледаме.

# музика В редки случаи, лаптопа се ползва и за слушане на музика. От десетилетия за целта ползвам /стара ;) / версия на WinAmp, понастоящем в комбинация и с актуална версия на Foobar2000.

В заключение, функционалността и портабилността на лаптопа, възможността за пълноценна работа независимо къде се намирам и отличните възможности за достъп и контрол на други ‘машини’ го затвърждават като основната ми ‘работна машина’, средство за връзка и устройство за контрол.

какво ползвам – Treo 680

Treo 680 /Т680/ е основното ми мобилно устройство, най-използваната джаджа и въплъщението /в последните години/ за Personal Digital Assistant за мен.

Основните му функции:

# календарна информация  На Т680 се  използва най-често, актуализира и синхронизира личният ми и най-’пълен’ календар. Удобството на физическата клавиатура и създадените с годините индивидуални настройки за интегриран календар  го правят практически незаменим в тази му функция. Съчетанието с PimliCal като desktop приложение за управление на календара е една от водещите причини и до момента да не премина към Android като ‘единствена’ платформа.

# контактна информация Като PDA, Treo 680 съдържа и най-пълният ми и актуализиран списък с контакти и релевантната им информация. От актуални и ‘някога използвани’ телефонни номера и e-mail адреси, през титли и прякори, до осъществени срещи и имена на домашни любимци и предпочитани неща за пиене.

# информация за проекти & списъци със задачи На PDA-a са отразени, актуализират се и се маркират “на крак”, и при необходимост се допълва информацията за проектите и списъците ми със задачи. Под ‘актуализирам’ в случая визирам характеристики като  промяна на датите, приоритета или създаването на връзки към програмата за управление на календара. Като ‘маркирам’ – отбелязването на задача / етап на проект като изпълнени. Като допълвам – създаването  на нови задачи / проекти и / или бележки към тях.

# телефон Бивайки един от ранните смартфони – Т680 поема и голяма част от телефонните ми разговори. От една страна, бивайки най-често с мен от използваните смартфони / телефони, с него е най-вероятно да приема дадено обаждане. От друга – съдържайки най-пълната контактна информация, ако следва да набера някой (извън най-близките и често чувани хора, или последните няколко, с които съм разговарял) Трео-то е  средството за осъществяване на обаждане.

# дневник В Т680 са описани подробно седмичните и средно-срочните /за тримесечието и за годината/ ми цели и всекидневни бележки тип ‘дневник’. Информацията се синхронизира с и актуализира на лаптопа.

# финансова информация На Treo-то се описват всички понастоящем използвани кешови и  банкови /вкл. картови/ сметки. Това най-често включва добавяне на записи и генериране на статистики.

# пароли & някои поверителни файлове и записи Т680 е и основното ми средство за ползване на  пароли и защитени записи. Ограничената /до липсваща/ онлайн свързаност и физическото му ’винаги с мен’ състояние допринасят за този избор.

# гласови и ръкописни бележки Трео-то е и най-често използваното от мен средство за създаване на гласови и ръкописни бележки. Наличието на stylus, в съчетание с резистивен екран  правят създаването на ‘драсканици’ много по-практично спрямо мнозинството актуални смартфони /с редки изключения като Samsung Note-сериите/. А възможността за one-button voice recording улеснява гласовите записи, включително и на телефонни разговори.

# списък с покупки Treo-то се използва регулярно като помощник при пазаруване. Създаваните с години списъци с регулярни покупки – най-вече хранителни продукти и домакински консумативи – включват и детайлна информация за магазини, в които са налични, и цени.

# референтна информация Чрез няколко програми тип ‘бележки’ / ‘memos’ / ‘база данни’ PDA се използва и като средство за референтна и помощна информация. Освен вграденото приложение ‘memos’, за целта съм адаптирал няколко програми, които традиционно се отнасят към ‘списъци със задачи’. Някои примери за такъв тип данни са  настройки на рутери, данни на фирми, любими заведения или информация за поддръжка на МПС-та или битова техника.

# аларми Сред стандартно прилаганите функции на смартфона е и алармената. От обичайни, тип ‘събуди се’, до специфични, като ‘време да дадеш лекарството А на детето Х’ или ‘изтича времето на платения паркинг’.

# SMS-и Във функцията си на телефон, Т680 управлява и поддържа архив от над 10 години SMS-кореспонденция. Това е и причината в него винаги да е основната ми SIM-карта.

# програми за четене – няколко броя ;) Макар и с намаляла честота, PDA се използва регулярно и за четене. Една любима програма, с която съм изчел стотици книги последните 3 петилетки, и една поддържаща по-’съвременни’ формати. Също и две приложения за четене на структурирано уеб-съдържание офлайн. Голяма част от файловете, създадени за четене на Palm-a практически са незаменими, доколкото оригиналното съдържание – най-често някоя уеб-страница – отдавна не съществува.

Рядко използвани (в наши дни) / just in case функции:
# разглеждане на снимки По изключение в наши дни. На Трео-то съхранявам някои любими, ‘семейни’ снимки, и няколко изображения на QR-кодове с контактните ми данни.

# калкулатор / конвертор на единици Макар и рядко нужен по настоящем, калкулатора / конвертора на единици продължава да се ползва на Palm-a.

# e-mail  Липсата на wi-fi и на 3G свързаност постепенно отнеха ролята на Т680 за ‘on-the-go’ устройство за проверка на e-mail.  Понастоящем на него са конфигурирани само един ‘основен’ и един device-specific account-и.

# браузър – в наши дни се ползва по изключение.

# игри Въпреки че от десетилетия съм ‘изоставил’ gaming-a, все пак на Treo-то имам няколко логически игри – които едва ли ползвам и два пъти годишно.

Като цяло, Treo 680, със своите отбележителни възможности за индивидуализиране и настройване към желанията ми, с наличието на отлична хардуерна клавиатура и възможност за въвеждане със stylus, с доказаната в годините надеждност и затвърдените навици за ползване и генериране на информация, и с възможностите за синхронизиране, без ползването на ‘облачни’ услуги, продължава да бъде предпочитания ми ‘спътник’ и средство за PIM.

принципа GIGO & PIM

GIGOПринципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

Оригинално публикувано на S&S blog

OneNote

OneNoteOneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Оригинално публикувано на S&S blog

избор на e-reader 2014 – определящи и желани критерии

e-reader_choiceВ предишния пост разказах за задължителните, за нас, изисквания към актуален модел e-reader. Днес ще опиша определящите и желани критерии при избор на такъв тип устройство, като отново ще ги диференцирам и като ‘познати от PocketBook 301+’ (PB) и ‘желани актуални’ (?).

# reflow (PB) / възможност за преформатиране на текста в една колона (PB) Една от отличителните характеристики на PocketBook 301+ (PB301) беше възможността за reflow на текста. Това позволява, ако оригиналният документ /най-често .pdf/ е създаден в две колони, текста да се преформатира така, че да изпълва цялата ширина на екрана. По този начин е значително улеснено нагласянето на шрифта към индивидуалните ни предпочитания /напр. големина на буквите или отстояние между редовете и от ръбовете на екрана/, както и се елиминира необходимостта от хоризонтално скролиране. Ето защо това бе определяща характеристика за новия e-reader.

# hw keys (PB) / хардуерни бутони за прелистване (PB) Наличието на ‘физически’ / хардуерни бутони за прелистване на страниците улеснява значително ползването на устройството с една ръка, и намалява възможността да се активира произволна друга функция при ползване на модел с touchscreen. Ето защо, наличието им също бе определяща характеристика за търсения четец за електронни книги.

# pdf / rtf / fb2 / pdb / etc (PB) +DRM (?) В допълнение на трите задължителни формата за електронни книги, посочени в предишния пост, желателна е и по-широката поддръжка на допълнителни формати за текстови документи. На първо място е възможността да се четат .pdf файлове, главно поради универсалността и популярността на формата, особено за специализирана литература. За мен е ценност и поддръжката на .pdb и .fb2 файлове, доколкото през годините са събрани множество документи в тези формати. Понастоящем, определящо изискване е и възможността за ползване на DRM /”защитени”/ файлове, и най-вече Adobe DRM (ADEPT) книги в .epub или .pdf формат.

# wi-fi (?) Наличието на wi-fi модул се превърна в стандартна характеристика за e-reader-ите в последните години. Това позволява сваляне на съдържание онлайн – например през браузър, през приложение за достъп до ‘магазина’ на производителя, или с RSS reader. Доколкото обаче стандартното ползване на wi-fi връзка би повлияло неблагоприятно честотата на зареждане на устройството – за мен това е желана, но не определяща характеристика.

# 3.5 mm audio jack & mp3 support (?) Най-универсалните стандарти за възпроизвеждане на музика – 3.5 мм аудио-конектор и поддръжка на mp3 формат – биха били желана екстра към устройството. Въпреки че слушам музика на e-reader по изключение /обикновено при дълго пътуване с автобус/, възможността за музикален фон на четивото или за възпроизвеждане на аудио-книги е желана екстра.

# stylus / стилус (?) В оптималния вариант за e-reader, в допълнение на екрана, чувствителен на натиск, би имало и поддръжка на работа с ‘писалка’ / stylus. Това е ценност най-вече за въвеждане на бележки / анотации към текста, както и за по-прецизното маркиране на текст – напр. за копиране или добавяне на отметки.

# tts / text-to-speech / текст-към-глас (?) Друга екстра, която би допълнила полезността на e-reader-a, е възможността за аудио възпроизвеждане на текстовото съдържание, известна като ‘текст-към-глас’. При нея устройството ‘прочита’ текста в разглеждания документ, и превръща оригиналния файл в аудио-книга. За нас това би било наистина полезно, ако има поддръжка и на български.

# alternative firmware & applications / алтернативни фърмуер и приложения (?) Желана характеристика за всяко устройство би била и възможността за инсталиране на добавящи функционалност фърмуер или приложения. Например, при някои модели четци за електронни книги е възможно да се инсталира програма като CoolReader или FBreader. Това също така е желана характеристика за мен.

Това бяха критериите, които определяха търсенето ни на ново устройство тип ‘електронна книга’. В следващ пост ще споделя впечатления от избрания e-reader – ONYX BOOX C65 AfterGlow.

Оригинално публикувано на S&S blog

избор на e-reader 2014 – задължителни критерии

e-readersЧетенето на устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/ многократно е доказало своите преимущества и за мен, и за Светле. Дълги години ползвахме PocketBook 301+ (PB301), към който впоследствие /”за-всеки-по-играчка” ;) / добавихме Amazon Kindle keyboard 3G (Kindle 3G) (1, 2), който се употребява и досега. Наскоро решихме, че желаем актуален модел четец за електронни книги. След отличните впечатления, които имахме от PB301, знаехме кои негови характеристики държим отново да бъдат налични (PB), кои нови биха били задължителни през 2014 (+), и кои биха били желани (?). Сега ще опиша задължителните /според мен/ изисквания за актуален модел e-reader.

# e-ink / екран тип ‘електронна хартия’ (PB) Определяща характеристика на устройство за продължително четене на електронни книги за мен е наличието на e-ink екран. Това дава три основни преимущества на този тип устройства – значително намаляване на натоварването на очите, по-продължителен живот на батерията, и четимост на директна слънчева светлина. При все, че обичайно се разглежда като ‘детайл по подразбиране’ за всеки e-reader, много от производителите на този тип устройства като Amazon c Kindle-серията, Barnes & Noble Nook сериите или PocketBook предлагат понастоящем и цветни екрани. Това, обаче, обикновено са LCD модели, при които има стандартното ‘компютърно’ осветяване на екрана – и натоварване на очите. (Едно от ‘изкусителните’ изключения е PocketBook Color Lux с цветен e-ink екран). За нас и досега първи определящ критерий за устройство тип ‘електронна книга’ е наличието на e-ink екран.

# backlight / осветяване на екрана (+) Характеристиката, която най-много ни липсваше на PB301 и на Kindle 3G, е липсата на осветяване на екрана. Това прави практически невъзможно четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Ето защо наличието на backlight бе задължително при избора на нов e-reader.

# expansion / възможност за добавяне на карта с памет (PB) Възможността за добавяне на карта с памет също продължава да бъде задължителна характеристика при избора на мобилно устройство, включително и e-reader. Главните причини за това са леснотата на пренасяне на съдържание между устройствата (и най-вече от лаптопа), възможността за добавяне на “огромни” по обем книги, и значително по-ниската цена на единица обем спрямо модификациите с увеличена вградена памет.

# epub & mobi & txt (PB) Това са три от най-универсалните формати за електронни книги, и дават възможност за четене на произведения, ‘свалени’ и закупени от най-различни източници и онлайн магазини – от проекти като Project Gutenberg и chitanka, до платформите на Amazon, Barnes & Noble, Kobo и т.н. Липсата на поддръжка на който и да е от тези формати за мен ограничава ненужно ползването на устройството. Това е и основната причина за директното отпадане на моделите от серията Kindle, които продължават да нямат официална поддръжка на най-универсалния формат за електронни книги – epub.

# touchscreen / екран, чувствителен на натиск (+) Втора характеристика, която ни липсваше и на PB301, и на Kindle 3G, е чувствителния на натиск екран. Наличието му улеснява ‘прелистването’, независимо от начина на държане на устройството. Също така, позволява по-лесното маркиране на текст и ползване на менютата.

# microUSB (+) Наличието на ‘златния стандарт’ в последните години за зареждане на мобилни устройства и осъществяване на връзка с компютър – microUSB порт – също бе задължителна характеристика при избора на ново устройство за четене на електронни книги.

Това са шестте задължителни, според мен, изисквания за устройство тип ‘електронна книга’ понастощем. В следващия пост ще разгледам определящите и желани критерии при избора ни на e-reader . А дотогава – приятно четене :)

Оригинално публикувано на S&S blog