Публикации по тема: онлайн поверителност

ограничаване на рекламите – причини, свързани с онлайн поверителността

Ads_tech-privacyВ предишни постове разгледах фундаменталните и технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламата. В завършващия пост от серията ще представя и съображенията, свързани с онлайн поверителността, допринасящи за такова решение. Разглежданите примери се базират на рекламните услуги на Google, доколкото от години са доминиращи. Същевременно, редица други известни и неизвестни рекламни платформи имат сходни, а понякога и по-агресивни подходи за събиране и обработване на лична информация.

Обичайно, събираните данни се обясняват с възможността да се представят “релевантни” / “подходящи за вас” реклами. Презумпцията е, че ако ни бъдат показани ‘интересни’ / ‘заинтригуващи ни’ / ‘допадащи ни’ реклами – има по-голяма вероятност да им обърнем внимание. В резултат – и да посетим рекламирания сайт / купим съответния продукт или услуга. Съответно, за да бъдат рекламите ‘като за нас’ – предоставящите рекламите имат нужда да знаят повече ‘за нас’. За целта те събират явни и не-толкова-явни данни. Сред явните са: използваният браузър / програма; използваната операционна система; времето и датата на разглеждане на страницата; и търсените думи или фрази. Сред не-толкова-явните са:
# уникален идентификатор /ID/ – за конкретния браузър, който използвате на конкретната машина;
# IP-адрес;
# посочена ли е рекламата с мишката;
# прави ли нещо потребителя на страницата, на която е представена рекламата – напр. натискал ли е линкове / попълвал ли е форми / маркирал ли е текст, etc.;
# други страници, които са посещавани.

Описаните видове данни се събират, независимо дали сте влезли в google профила си (ако имате такъв). Ако сте влезли в него – те се асоциират с него.

Aко позволявате реклами на Android смартфон, типично събираната информация включва и:
# телефонния ви номер;
# IMEI-номера на смартфона;
# google профила ви – съответно и името и възрастта ви;
# местоположение – дори и да сме изключили GPS-a -на база свързани / близки wi-fi точки за достъп; клетки на мобилния оператор; или като споделена информация от други инсталирани програми и приложения.

Лично за мен, “безплатните” услуги, които заслужават подобна информация, се броят на пръсти. Още повече, ако тя ще бъде ‘споделяна с партньори’. Това е и причина да се абонирам / заплащам за услуги / приложения, които ценя и ползвам регулярно, и да блокирам рекламите при мнозинството други. Надявам се и вие да преосмислите за вас кои са тези приложения или услуги, които си заслужават приемането на рекламите в тях.

ограничаване на рекламите – технологични причини – разход на ресурси

Ads_techВ предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

ограничаване на онлайн рекламата – фундаментални причини

Ads_stopОнлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

OneNote

OneNoteOneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Оригинално публикувано на S&S blog

ограничаване на рекламите / AdBlock

AdblockerИзползването на разширение за блокиране на рекламите /adblocker/ е практика за елиминиране на основната причина компании като Google да имат интерес да нарушават онлайн поверителността – таргетираните реклами. При тях, на база генерираните обичайно данни, се показват “подходящи” реклами, съобразно събраната информация – търсени думи, посетени сайтове, предишно click-нати реклами, съдържание на посещавания сайт, etc. Колкото повече е събраната / предоставената информация – толкова по-подходящи биха били рекламите – и съответно по-вероятно би било да ни заинтригуват. За да бъдат рекламите заинтригуващи, обаче, това означава събиране / ‘споделяне’ на достатъчно много лична информация. Ако желаете да го избегнете – едно от решенията е използването на adblocker.

Най-популярният adblocker е AdBlockPlus. Неговото основно предназначение е да ограничава и блокира рекламите. Видео-реклами, които се възпроизвеждат дори автоматично. Реклами с музикален фон, който доминира над музиката, която слушате. “Изскачащи” прозорци. Мигащи / святкащи / ‘падащи’ / ‘скачащи’ / ‘говорещи’ или ‘пеещи’ реклами. Ако не са ценност за вас – блокирайте ги ;)

Основните преимущества на използването на adblocker са:
# запазване на фокуса Психологически, основното преимущество на блокирането на рекламите за мен е възможността да се фокусирам върху съдържанието на посещавания сайт. Независимо дали е текст за четене /най-често/, видео за гледане, или музика за слушане – липсата на реклами ми позволява да се съсредоточа върху съдържанието. Целта на рекламата е да привлече вниманието ни и да ни заинтригува – но това изисква то да бъде отклонено от това, за което сме на сайта. Нещо, което обичайно бих избегнал.

# време на зареждане на сайта Втора причина за използването на adblocker е намаляване на времето, което е необходимо за да се зареди посещавания сайт. Колкото по-малко елементи се зареждат на дадената страница – толкова по-бързо би се заредила тя. Това особено силно проличава при текстово-ориентирани / коментарни уеб-страници, където има и видео- / аудио-реклами – например някои новинарски сайтове ;).

# спестяване на трафик Предпоставка за филтрирането на рекламите, особено ако браузвате през мобилно устройство, е минимизирането на генерирания трафик. Особено в случай, че ползвате пакет за трафик на данни с ограничен обем – едва ли искате драгоценните ви мегабайти да се изразходват за показването на реклами. Adblocker-ите за мобилни устройства – например за Android или за iOS – са полезни в тези случаи.

Лирично-философско отклонение

Най-честия аргумент за това защо използването на adblocker е “лоша идея” е, че генерираните от реклама приходи позволяват съдържанието на дадения сайт да бъде безплатно. (Чудесна статия и коментари по темата има от ArsTechica). В много от случаите тези приходи се генерират, когато се click-не рекламен линк на посещаваната уеб-страница /pay-per-click/, но – при някои ‘големи’ и популярни сайтове – прихода може да е свързан и само с показването на рекламата /pay-per-view/ – дори и посетителя да не посети спонсориращия сайт. Очакването е, че посетителя на “безплатния” сайт ще отиде на рекламираната страница, ще купи от / финансира рекламиращата фирма, която от своя страна плаща на “безплатния” сайт. Ако рекламирания сайт не генерира достатъчно приходи / не печели – няма да има средства за реклама / няма да рекламира в “безплатния” сайт. Тоест, за да работи модела, посетителя следва да финансира рекламирания сайт. Е, тогава не е ли по-естествено и резонно да подкрепя директно безплатния сайт – като donate-на /направя дарение за/ сайта, който харесвам; като се subscribe-на; или като закупя предлаганите от него услуги или продукти. Тоест финансовата подкрепа да се насочва директно и изцяло към харесвания сайт?

# whitelist-ване Aко посещавания и харесван сайт не предлага опции за donation / subscription, или ако това не е предпочитана опция за вас – имате възможност да whitelist-нете / позволите рекламите на дадения сайт. Например, ако използвате AdBlockPlus – от иконата в toolbar-a избирате ‘disable on името-на-разглеждания-сайт’. По този начин се визуализира пълното съдържание на сайта – и ако сайта е с реклами Pay-per-view – дори това е достатъчно да му окажете своята подкрепа.

В заключение, използването на adblocker позволява по-фокусираното ползване на посещаваните сайтове и подпомага онлайн поверителността ни. Едновременно с това – изисква осъзнаване как да подкрепим сайтовете, които харесваме и ползваме регулярно.

Оригинално публикувано на S&S blog

ползата от два браузъра

Възможна ли е онлайн поверителност, ако използваме единствен браузър? Практически не, доколкото мнозинството потребители днес използваме уеб-сайтове и онлайн услуги, за които е необходимо да бъдем регистрирани и да сме влезли в профила си. От електронна поща и социални мрежи, през онлайн банкиране и достъп до лични и фирмени сайтове, до календар / списък със задачи / документообработка. Някои от тях  – например за онлайн-банкиране – ни ‘изключват’ в рамките на минути, след като преустановим активността си в дадената сесия.При други – например социални мрежи – след седмици. От гледна точка удобство vs сигурност – това е улеснение. Но в момента, в който сме влезли в профила си, компаниите събират допълнително данни за нашето поведение онлайн. Ето информацията, които се генерира при ползването на два от най-известните и популярни сайтове, предоставящи онлайн услуги – Google и Facebook.  Дори и в случай, че сме предприели мерки за осигуряване на поверителност при ползване на браузъра, и сме инсталирали разширения като Ghostery, които да елиминират дадени нежелани функции на браузъра – ако искаме да ползваме профила си в дадената услуга, ще загубим част или от функционалността, или от поверителността си.

Решението в тази ситуация е да ползваме /поне ;) / два браузъра. Един  със “стандартни” настройки или с минимални промени от гледна точка онлайн поверителност. С него м,ожем да ползваме сайтовете и услугите, за които е необходимо да бъдем в профила си. Например аз ползвам портабилна версия на Firefox за сайтове като Yahoo mail, Gmail, Twitter, etc. И втори браузър, с такива настройки за онлайн поверителност, каквито считаме за оправдани, и които сме готови да конфигурираме. За мен това е версия на Palemoon с над 15 разширения, подобряващи онлайн поверителността. С него извършвам основна част от уеб-дейностите си. По този начин имам възможност да ползвам обичайната функционалност на услуги като Gmail и т.н., и едновременно с това основната част от работата ми с браузър е с по-високо ниво на поверителност.

В последващи постове ще разгледам и някои от другите разширения, които подобряват онлайн поверителността. А дотогава – вие колко браузъра ползвате?

Оригинално публикувано на S&S blog

осигуряване на поверителност при ползване на браузъра

browsers_logosВ предишен пост разгледахме браузъра като елемент на онлайн поверителността и някои възможни проблеми или предизвикателства при ползването му. Да разгледаме и някои възможни подходи за преодоляване на тези предизвикателства.

# запознаване и конфигуриране на настройките на досегашния браузър Най-праволинейният и изискващ най-малко усилия подход при ползването на браузъра като средство, допринасящо за онлайн поверителността ни, е запознаване и оптимизиране на настройките му. Същевременно, това има най-малки възможности за контрол върху всички потенциални проблеми.  Например, някои от разгледаните в предишния пост потенциални проблеми при ползването на Google Chrome /GC/ като Suggest, Error reporting или Alternate Error Pages, могат да се контролират чрез стандартните настройки. За други – като Google updater и RLZ-tracking – това не е възможно.

# избиране на дериват на сегашния браузър Втора възможност е избирането на ‘дериват’ – програма, която е базирана на същия код и има същите основни характеристики спрямо приложението, което искаме да оптимизираме. В случая с Chrome, такива програми са например Chromium /всъщност по-коректно е да се каже, че Chrome е дериват на Chromium, но от гледна точка на популярността им – нека приемем Chromium за алтернативата/, и оптимизираните за поверителност SRWare Iron и Comodo Dragon Internet Browser. При тях редица настройки “по подразбиране” са privacy-ориентирани, а някои характеристики на GC- например Google Updater – липсват. Същевременно са с познатите от Chrome интерфейс и възможности, включително съвместимост с разширенията. Това дава отлична възможност за осигуряване на по-високо ниво на онлайн поверителност без да е необходимо време за ‘привикване’.

# избор на нов браузър Трета – най-ангажираща и с най-много възможности алтернатива – е преминаването към нов браузър. От гледна точка онлайн поверителност – вероятно водещата опция е Firefox и дериватите му. От една страна, това позволява елиминирането на много от притесненията при ползване на Chrome. Също така, има потенциала да подобри онлайн поверителността ни с ползването на разширения, които нямат аналог за GC и дериватите му. От друга страна, преминаването към нова програма – особено, ако е нещо толкова често ползвано като браузъра ни – изисква период на научаване, отново опознаване и конфигуриране на настройки, и адаптиране към индивидуалните ни нужди. Тоест – изисква време и съзнателно усилие. Ето защо, този подход е обоснован, когато сте решени да подобрите в по-значим мащаб вашето ниво на онлайн поверителност.

Описаните три подхода позволяват да повишите в желаната от вас степен нивото си на онлайн поверителност при ползване на браузъра. Ако желаете да ги приложите – ще се радваме да споделите впечатленията си в коментарите.

Оригинално публикувано на S&S blog