Използването на устройство от типа ‘всичко-в-едно’ има както своите преимущества (по-голяма компактност / по-малък брой ползвани устройства, по-ниска обща инвестиция, споделена функционалност и т.н.), така и своите ограничения. Едно от тях е, че притежаването на такова устройство може да създаде измамно усещане за функционалност, или – впоследствие – да създаде погрешна представа за възможностите на замествания продукт.

Познат пример би бил сравняването на фотоапарат с аналогичен като актуалност и клас камерафон /каквито са практически всички модели мобилни телефони в последните години/. Характеристиките на камерата, възможностите за контрол на настройките, и в резултат – качеството на снимките, обичайно са значително по-добри при използването на самостоятелен фотоапарат. По сходен начин, ако водещо изискване за дадена мобилна джаджа е четенето на електронни текстове – използването на устройство тип ‘електронна книга’ има изявени преимущества относно натоварване на очите, четенето на директна слънчева светлина, издръжливост на батерията,  размер на екрана, etc.). Което може да доведе до парадокс – потребителя да има устройство със значително по-голяма функционалност /например смартфон/, на което да може и да чете електронни книги, но да не го използва за четене дори на малки по обем произведения, поради изброените по-горе фактори. Това понякога води до отричане на самата идея за четене на електронни книги  като неприложима, непрактична или необоснована. Познавайки единични, или дори единствен начин за реализиране на дадената  идея, е възможно да не можем да обхванем нейния потенциал. И имайки предвид само един подход за извършване на дадената дейност /в конкретния пример – четене на електронни книги/ – да се ограничим в ефикасността си, възможностите си за действие или реализиране на потенциала. Доколкото, както е посочил Maslow в 1966 – „когато имаш само чук – всичко ти изглежда като пирон.”

Оригинално публикувано на S&S blog