Featured post

Perteos_logoЗдравейте и добре дошли на сайта на Пертеос!

Пертеос е проект за съдействие на отделния човек в неговото персонално технологично усъвършенстване чрез два основни подхода:
# споделяне на информация, опит и знание за персонално технологично усъвършенстване;
# съдействие на индивидуалния клиент за персонално технологично усъвършенстване.

Публикациите на този сайт са основно в областите  себеразвитие и технология. Темите включват управление на личната информация (PIM), лична ефективност, управление на времето и др., като се разглеждат и мобилни устройства и софтуер, приложими в тези области.  Понастоящем, основна  част от публикациите са съвместно със  S&S blog.

Приятно четене!

какво ползвам – Treo 680

Treo 680 /Т680/ е основното ми мобилно устройство, най-използваната джаджа и въплъщението /в последните години/ за Personal Digital Assistant за мен.

Основните му функции:

# календарна информация  На Т680 се  използва най-често, актуализира и синхронизира личният ми и най-’пълен’ календар. Удобството на физическата клавиатура и създадените с годините индивидуални настройки за интегриран календар  го правят практически незаменим в тази му функция. Съчетанието с PimliCal като desktop приложение за управление на календара е една от водещите причини и до момента да не премина към Android като ‘единствена’ платформа.

# контактна информация Като PDA, Treo 680 съдържа и най-пълният ми и актуализиран списък с контакти и релевантната им информация. От актуални и ‘някога използвани’ телефонни номера и e-mail адреси, през титли и прякори, до осъществени срещи и имена на домашни любимци и предпочитани неща за пиене.

# информация за проекти & списъци със задачи На PDA-a са отразени, актуализират се и се маркират “на крак”, и при необходимост се допълва информацията за проектите и списъците ми със задачи. Под ‘актуализирам’ в случая визирам характеристики като  промяна на датите, приоритета или създаването на връзки към програмата за управление на календара. Като ‘маркирам’ – отбелязването на задача / етап на проект като изпълнени. Като допълвам – създаването  на нови задачи / проекти и / или бележки към тях.

# телефон Бивайки един от ранните смартфони – Т680 поема и голяма част от телефонните ми разговори. От една страна, бивайки най-често с мен от използваните смартфони / телефони, с него е най-вероятно да приема дадено обаждане. От друга – съдържайки най-пълната контактна информация, ако следва да набера някой (извън най-близките и често чувани хора, или последните няколко, с които съм разговарял) Трео-то е  средството за осъществяване на обаждане.

# дневник В Т680 са описани подробно седмичните и средно-срочните /за тримесечието и за годината/ ми цели и всекидневни бележки тип ‘дневник’. Информацията се синхронизира с и актуализира на лаптопа.

# финансова информация На Treo-то се описват всички понастоящем използвани кешови и  банкови /вкл. картови/ сметки. Това най-често включва добавяне на записи и генериране на статистики.

# пароли & някои поверителни файлове и записи Т680 е и основното ми средство за ползване на  пароли и защитени записи. Ограничената /до липсваща/ онлайн свързаност и физическото му ’винаги с мен’ състояние допринасят за този избор.

# гласови и ръкописни бележки Трео-то е и най-често използваното от мен средство за създаване на гласови и ръкописни бележки. Наличието на stylus, в съчетание с резистивен екран  правят създаването на ‘драсканици’ много по-практично спрямо мнозинството актуални смартфони /с редки изключения като Samsung Note-сериите/. А възможността за one-button voice recording улеснява гласовите записи, включително и на телефонни разговори.

# списък с покупки Treo-то се използва регулярно като помощник при пазаруване. Създаваните с години списъци с регулярни покупки – най-вече хранителни продукти и домакински консумативи – включват и детайлна информация за магазини, в които са налични, и цени.

# референтна информация Чрез няколко програми тип ‘бележки’ / ‘memos’ / ‘база данни’ PDA се използва и като средство за референтна и помощна информация. Освен вграденото приложение ‘memos’, за целта съм адаптирал няколко програми, които традиционно се отнасят към ‘списъци със задачи’. Някои примери за такъв тип данни са  настройки на рутери, данни на фирми, любими заведения или информация за поддръжка на МПС-та или битова техника.

# аларми Сред стандартно прилаганите функции на смартфона е и алармената. От обичайни, тип ‘събуди се’, до специфични, като ‘време да дадеш лекарството А на детето Х’ или ‘изтича времето на платения паркинг’.

# SMS-и Във функцията си на телефон, Т680 управлява и поддържа архив от над 10 години SMS-кореспонденция. Това е и причината в него винаги да е основната ми SIM-карта.

# програми за четене – няколко броя ;) Макар и с намаляла честота, PDA се използва регулярно и за четене. Една любима програма, с която съм изчел стотици книги последните 3 петилетки, и една поддържаща по-’съвременни’ формати. Също и две приложения за четене на структурирано уеб-съдържание офлайн. Голяма част от файловете, създадени за четене на Palm-a практически са незаменими, доколкото оригиналното съдържание – най-често някоя уеб-страница – отдавна не съществува.

Рядко използвани (в наши дни) / just in case функции:
# разглеждане на снимки По изключение в наши дни. На Трео-то съхранявам някои любими, ‘семейни’ снимки, и няколко изображения на QR-кодове с контактните ми данни.

# калкулатор / конвертор на единици Макар и рядко нужен по настоящем, калкулатора / конвертора на единици продължава да се ползва на Palm-a.

# e-mail  Липсата на wi-fi и на 3G свързаност постепенно отнеха ролята на Т680 за ‘on-the-go’ устройство за проверка на e-mail.  Понастоящем на него са конфигурирани само един ‘основен’ и един device-specific account-и.

# браузър – в наши дни се ползва по изключение.

# игри Въпреки че от десетилетия съм ‘изоставил’ gaming-a, все пак на Treo-то имам няколко логически игри – които едва ли ползвам и два пъти годишно.

Като цяло, Treo 680, със своите отбележителни възможности за индивидуализиране и настройване към желанията ми, с наличието на отлична хардуерна клавиатура и възможност за въвеждане със stylus, с доказаната в годините надеждност и затвърдените навици за ползване и генериране на информация, и с възможностите за синхронизиране, без ползването на ‘облачни’ услуги, продължава да бъде предпочитания ми ‘спътник’ и средство за PIM.

календар – основни характеристики

Календарът е основния ориентир за разпределението на времето през деня. Обичайно, той отразява ангажиментите ни, фиксирани във времето, както и събития, които се отнасят към съответния ден. Под ангажимент тук разбирам събития, с които съм ……. пряко ангажиран. Например ‘рождения ден на Х’ е събитие. Както и ‘Великден’. Или ‘Светле в среща’. Ангажимент е ‘тържество за ЧРД на Х’. Както и ‘празничен обяд за Великден с А / Б / В’. Или ‘игра с децата – Светле в среща’.

По подразбиране календарът показва началото и продължителността във времето на ангажиментите ни. Повечето средства за организиране на календара дават възможност за представяне на информацията в него в различни времеви интервали – от най-често ползваното ден-по-ден, през обичайно налични опции за ‘седмица’ и ‘месец’, до по-специфични опции като ‘днес +/- избран брой дни’ или ‘списък на събития спрямо днешна дата’. Например за мен основния изглед на календара на мобилните устройства е ‘ден-по-ден’, но на голямо-екранните  като лаптоп или PC е ‘днес, вчера и следващите 3 дни’. Когато имаме повече събития в него е добра идея да имаме възможността да ги разделяме по категории.

Аз вярвам в интегрирания календар, който освен гореописаните характеристики дава и следните допълнителни възможности:

# advanced events / предварително уведомяване Това са събития /или задачи/, които са видими в календара за избран интервал (например дни / седмици / месеци) преди настъпване на събитието. Тоест те се визуализират в календара преди настъпване на деня, в който следва да бъдат завършени. По този начин се подпомага предприемането на действия преди достигането на определен краен срок. Типичен пример е ‘срок на валидност на застраховката на МПС Х’

# floating events / ‘плаващи’ събития Те съчетават определени характеристики на ‘стандартни’ календарно събитие и задача. Подобно на календарните събития, ‘плаващите’ събития могат да имат начален час и продължителност, както и аларма, и могат да бъдат планирани за бъдеща дата. Подобно на задачите имат статус ‘завършени или не’ и, ако не бъдат маркирани като ‘завършени’, автоматично преминават към следващ ден. За разлика от задачите, обаче, те нямат крайна дата, и съответно не се визуализират като ‘неща, чиито срок да бъдат завършени е отминал’. Типичен пример ‘backup на компютъра Х за тримесечието’. Това може да се случи както днес, така и в някои от следващите дни – в зависимост от другите ангажименти и възможността за достъп до съответния компютър.

# integrated / интегриране Едно оптимално средство за управление на календара за мен следва да позволява интегриране на допълнителна информация в него при желание. От най-типичния пример – съчетаване на календарни събития и задачи, през представянето на контактна информация, до възможности за връзка с карти / програми за управление на проекти или референтна информация и т.н. (Разбира се, това е с презумпцията, че изначално имаме отлично календарно приложение, а не просто ‘добавяне на още спецификации’ ;) )

Така, за мен календара е система, която представя следните видове информация:
# ангажименти, фиксирани в определено време в конкретен ден;
# ангажименти, фиксирани в определено време, но не-фиксирани в конкретен ден;
# ангажименти, не-фиксирани в определено време или конкретен ден;
# събития, отнасящи се до конкретния ден;
# интегрирана подпомагаща информация – задачи, контактни данни и др.

ограничаване на рекламите – причини, свързани с онлайн поверителността

Ads_tech-privacyВ предишни постове разгледах фундаменталните и технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламата. В завършващия пост от серията ще представя и съображенията, свързани с онлайн поверителността, допринасящи за такова решение. Разглежданите примери се базират на рекламните услуги на Google, доколкото от години са доминиращи. Същевременно, редица други известни и неизвестни рекламни платформи имат сходни, а понякога и по-агресивни подходи за събиране и обработване на лична информация.

Обичайно, събираните данни се обясняват с възможността да се представят “релевантни” / “подходящи за вас” реклами. Презумпцията е, че ако ни бъдат показани ‘интересни’ / ‘заинтригуващи ни’ / ‘допадащи ни’ реклами – има по-голяма вероятност да им обърнем внимание. В резултат – и да посетим рекламирания сайт / купим съответния продукт или услуга. Съответно, за да бъдат рекламите ‘като за нас’ – предоставящите рекламите имат нужда да знаят повече ‘за нас’. За целта те събират явни и не-толкова-явни данни. Сред явните са: използваният браузър / програма; използваната операционна система; времето и датата на разглеждане на страницата; и търсените думи или фрази. Сред не-толкова-явните са:
# уникален идентификатор /ID/ – за конкретния браузър, който използвате на конкретната машина;
# IP-адрес;
# посочена ли е рекламата с мишката;
# прави ли нещо потребителя на страницата, на която е представена рекламата – напр. натискал ли е линкове / попълвал ли е форми / маркирал ли е текст, etc.;
# други страници, които са посещавани.

Описаните видове данни се събират, независимо дали сте влезли в google профила си (ако имате такъв). Ако сте влезли в него – те се асоциират с него.

Aко позволявате реклами на Android смартфон, типично събираната информация включва и:
# телефонния ви номер;
# IMEI-номера на смартфона;
# google профила ви – съответно и името и възрастта ви;
# местоположение – дори и да сме изключили GPS-a -на база свързани / близки wi-fi точки за достъп; клетки на мобилния оператор; или като споделена информация от други инсталирани програми и приложения.

Лично за мен, “безплатните” услуги, които заслужават подобна информация, се броят на пръсти. Още повече, ако тя ще бъде ‘споделяна с партньори’. Това е и причина да се абонирам / заплащам за услуги / приложения, които ценя и ползвам регулярно, и да блокирам рекламите при мнозинството други. Надявам се и вие да преосмислите за вас кои са тези приложения или услуги, които си заслужават приемането на рекламите в тях.

ограничаване на рекламите – технологични причини – разход на ресурси

Ads_techВ предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

ограничаване на онлайн рекламата – фундаментални причини

Ads_stopОнлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

Лична ефективност – определение

personal_efficiencyЛичната ефективност е индивидуална характеристика, която отчита степента на правене на нещата, които искаме / сме планирали да правим, при дадените условия и с оптимална употреба на ресурси, и постигането на исканите / планираните резултати. Това е работно определение и вероятно подлежи на прецизиране и подобрение. Но – доколкото въпреки честата употреба на термина – негова дефиниция практически липсва, може да се разглежда като основа за по-нататъшно обсъждане.

Личната ефективност е взаимосвързана с успеха /постигането на желаните резултати/ и ефикасността /оптималната употреба на ресурси/, с която често се припокрива. Отличителното при нея е правенето на ‘правилните’ неща. Личната ефективност е свързана с отговорите на въпросите ‘какво правим’ и – на едно по-високо ниво – ‘защо го правим’. За да сме ефективни в определена степен, следва да сме и успешни, и ефикасни на някакво /макар вероятно не-аналогично/ ниво. В идеалния вариант, ако сме на 100% ефикасни и ефективни – можем да бъдем и на 100% успешни. В мнозинството случаи, обаче високото ниво на ефективност / ефикасност, не осигурява същото високо ниво на ефикасност / ефективност – съответно и на успех.

Личната ефективност обичайно е резултат на добро управление на времето /time management/  в съчетание с доброто себепознание и себе-управление /self-management/.  От гледна точка на персоналното технологично усъвършенстване, технологиите могат да повлияят директно нашата ефикасност /напр. управление на времето/ – и чрез нея и ефективността ни. За себепознанието водещи са принципите на себеусъвършенстването – където технологиите рядко имат определяща роля. Или – казано по друг начин – една джаджа едва ли може да ни каже дали правим ‘правилните’ неща. Но може да ни подпомогне да ги правим.

“smartphone is a phone used by a smart user” или за ЗКУ / ЗЕУ

smartphone_userЕдно “класическо”, любимо и все по-актуално определение за смартфон е “smartphone is a phone used by a smart user”. В превод можем да го ползваме като “умният телефон е телефон, използван от умен потребител.” Идеята е, че характеристиките на дадено устройство, сами по себе си, не могат да определят начина, по който ще се ползва. От решаващо значение е ползвателят.

Ползвателят, който можем да разглеждаме и като ЗЕУ /’задекранното устройство’/, или (за тези, които помним времето, когато взаимодействието с джаджите обичайно се извършваше с клавиатура ;) ) – ЗКУ /’задклавиатурното устройство’/. Когато имаме потребител , който има яснота какви са възможностите и спецификите на даден продукт – джаджата може да разкрие потенциала си, и дори да го надмине. Например някой с телефон  отпреди 10 години – класики като Nokia 9210i, E61, etc; Treo 650, Ericsson R380, Sony Ericsson P910i и т.н. може да удовлетворява своите нужди за PIM, да синхронизира информация, или да осигурява отдалечен достъп и подкрепа. Същевременно, някой с т.г. iPhone или Nexus да не може да отвори прикачен текстов файл или да не знае как да направи архивно копие на контактите си.

Наличието на 4-ядрен процесор, с характеристики,  на които биха ‘завидяли’ високия клас персонални компютри преди 5 години, или количество оперативна памет, “запазено” за сървърни машини преди две петилетки изобщо не гарантират, че устройството ще върши повече работа от лист и молив, или от ‘читав’ модел отпреди две поколения. Когато ЗКУ-то оползотворява възможностите на продукта – джаджата проявява характеристики на ‘умна’.

Без това да променя ‘умността’ на ЗКУ …..