Featured post

Perteos_logoЗдравейте и добре дошли на сайта на Пертеос!

Пертеос е проект за съдействие на отделния човек в неговото персонално технологично усъвършенстване чрез два основни подхода:
# споделяне на информация, опит и знание за персонално технологично усъвършенстване;
# съдействие на индивидуалния клиент за персонално технологично усъвършенстване.

Публикациите на този сайт са основно в областите  себеразвитие и технология. Темите включват управление на личната информация (PIM), лична ефективност, управление на времето и др., като се разглеждат и мобилни устройства и софтуер, приложими в тези области.  Понастоящем, основна  част от публикациите са съвместно със  S&S blog.

Приятно четене!

ограничаване на рекламите – причини, свързани с онлайн поверителността

Ads_tech-privacyВ предишни постове разгледах фундаменталните и технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламата. В завършващия пост от серията ще представя и съображенията, свързани с онлайн поверителността, допринасящи за такова решение. Разглежданите примери се базират на рекламните услуги на Google, доколкото от години са доминиращи. Същевременно, редица други известни и неизвестни рекламни платформи имат сходни, а понякога и по-агресивни подходи за събиране и обработване на лична информация.

Обичайно, събираните данни се обясняват с възможността да се представят “релевантни” / “подходящи за вас” реклами. Презумпцията е, че ако ни бъдат показани ‘интересни’ / ‘заинтригуващи ни’ / ‘допадащи ни’ реклами – има по-голяма вероятност да им обърнем внимание. В резултат – и да посетим рекламирания сайт / купим съответния продукт или услуга. Съответно, за да бъдат рекламите ‘като за нас’ – предоставящите рекламите имат нужда да знаят повече ‘за нас’. За целта те събират явни и не-толкова-явни данни. Сред явните са: използваният браузър / програма; използваната операционна система; времето и датата на разглеждане на страницата; и търсените думи или фрази. Сред не-толкова-явните са:
# уникален идентификатор /ID/ – за конкретния браузър, който използвате на конкретната машина;
# IP-адрес;
# посочена ли е рекламата с мишката;
# прави ли нещо потребителя на страницата, на която е представена рекламата – напр. натискал ли е линкове / попълвал ли е форми / маркирал ли е текст, etc.;
# други страници, които са посещавани.

Описаните видове данни се събират, независимо дали сте влезли в google профила си (ако имате такъв). Ако сте влезли в него – те се асоциират с него.

Aко позволявате реклами на Android смартфон, типично събираната информация включва и:
# телефонния ви номер;
# IMEI-номера на смартфона;
# google профила ви – съответно и името и възрастта ви;
# местоположение – дори и да сме изключили GPS-a -на база свързани / близки wi-fi точки за достъп; клетки на мобилния оператор; или като споделена информация от други инсталирани програми и приложения.

Лично за мен, “безплатните” услуги, които заслужават подобна информация, се броят на пръсти. Още повече, ако тя ще бъде ‘споделяна с партньори’. Това е и причина да се абонирам / заплащам за услуги / приложения, които ценя и ползвам регулярно, и да блокирам рекламите при мнозинството други. Надявам се и вие да преосмислите за вас кои са тези приложения или услуги, които си заслужават приемането на рекламите в тях.

ограничаване на рекламите – технологични причини – разход на ресурси

Ads_techВ предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

ограничаване на онлайн рекламата – фундаментални причини

Ads_stopОнлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

Лична ефективност – определение

personal_efficiencyЛичната ефективност е индивидуална характеристика, която отчита степента на правене на нещата, които искаме / сме планирали да правим, при дадените условия и с оптимална употреба на ресурси, и постигането на исканите / планираните резултати. Това е работно определение и вероятно подлежи на прецизиране и подобрение. Но – доколкото въпреки честата употреба на термина – негова дефиниция практически липсва, може да се разглежда като основа за по-нататъшно обсъждане.

Личната ефективност е взаимосвързана с успеха /постигането на желаните резултати/ и ефикасността /оптималната употреба на ресурси/, с която често се припокрива. Отличителното при нея е правенето на ‘правилните’ неща. Личната ефективност е свързана с отговорите на въпросите ‘какво правим’ и – на едно по-високо ниво – ‘защо го правим’. За да сме ефективни в определена степен, следва да сме и успешни, и ефикасни на някакво /макар вероятно не-аналогично/ ниво. В идеалния вариант, ако сме на 100% ефикасни и ефективни – можем да бъдем и на 100% успешни. В мнозинството случаи, обаче високото ниво на ефективност / ефикасност, не осигурява същото високо ниво на ефикасност / ефективност – съответно и на успех.

Личната ефективност обичайно е резултат на добро управление на времето /time management/  в съчетание с доброто себепознание и себе-управление /self-management/.  От гледна точка на персоналното технологично усъвършенстване, технологиите могат да повлияят директно нашата ефикасност /напр. управление на времето/ – и чрез нея и ефективността ни. За себепознанието водещи са принципите на себеусъвършенстването – където технологиите рядко имат определяща роля. Или – казано по друг начин – една джаджа едва ли може да ни каже дали правим ‘правилните’ неща. Но може да ни подпомогне да ги правим.

“smartphone is a phone used by a smart user” или за ЗКУ / ЗЕУ

smartphone_userЕдно “класическо”, любимо и все по-актуално определение за смартфон е “smartphone is a phone used by a smart user”. В превод можем да го ползваме като “умният телефон е телефон, използван от умен потребител.” Идеята е, че характеристиките на дадено устройство, сами по себе си, не могат да определят начина, по който ще се ползва. От решаващо значение е ползвателят.

Ползвателят, който можем да разглеждаме и като ЗЕУ /’задекранното устройство’/, или (за тези, които помним времето, когато взаимодействието с джаджите обичайно се извършваше с клавиатура ;) ) – ЗКУ /’задклавиатурното устройство’/. Когато имаме потребител , който има яснота какви са възможностите и спецификите на даден продукт – джаджата може да разкрие потенциала си, и дори да го надмине. Например някой с телефон  отпреди 10 години – класики като Nokia 9210i, E61, etc; Treo 650, Ericsson R380, Sony Ericsson P910i и т.н. може да удовлетворява своите нужди за PIM, да синхронизира информация, или да осигурява отдалечен достъп и подкрепа. Същевременно, някой с т.г. iPhone или Nexus да не може да отвори прикачен текстов файл или да не знае как да направи архивно копие на контактите си.

Наличието на 4-ядрен процесор, с характеристики,  на които биха ‘завидяли’ високия клас персонални компютри преди 5 години, или количество оперативна памет, “запазено” за сървърни машини преди две петилетки изобщо не гарантират, че устройството ще върши повече работа от лист и молив, или от ‘читав’ модел отпреди две поколения. Когато ЗКУ-то оползотворява възможностите на продукта – джаджата проявява характеристики на ‘умна’.

Без това да променя ‘умността’ на ЗКУ …..

PDA – определящи качества

PDA_useВ предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

Оригинално публикувано на S&S blog